mgacademy

В “Игрите, които хората играят” (Games People Play) Ерик Бърн описва „игрите“ като повтарящи се, несъзнателни модели на комуникация, със скрити транзакции, които имат предвидимо негативен резултат. Игрите задоволяват скрити психологически нужди – за внимание, потвърждение на убеждения или избягване на близост. Разпознаването на игрите е повратен момент: когато спрем да играем нашата роля, играта

Според транзакционния анализ, първите седем години от живота са периодът, в който несъзнателно „програмираме“ его-състоянията си в подсъзнанието, за да оцеляваме – поведенчески модели, копирани от авторитетните фигури около нас. Тези модели стават доминиращите его-състояния в зрялост и определят начина ни на комуникация. Добрата новина: осъзнаването им е първата стъпка към трансформацията. Работата с терапевт

Трите его-състояния на Ерик Бърн – Родител, Възрастен, Дете – са психологическите позиции, от които комуникираме. Всеки от нас преминава между тях постоянно. Родителят е програмиран от авторитетните фигури в детството; Детето пази детските реакционни модели; Възрастният е позицията на рационалност и баланс. Здравословната комуникация се случва между двама „Възрастни“ – но достигането до нея