Можем да разберем един човек до каква степен е развил своята емоционална интелигентност (ЕИ), когато видим как презентира определена тема. Презентацията и говоренето пред голяма аудитория е чудесен пример, с който лесно ще разграничим хората с ниска и висока ЕИ. Ще проследим процеса на хората с ниска ЕИ преди, по време на и след презентацията им. След което ще направим сравнение между тях и тези-с висока ЕИ.
♦ Хора с ниска емоционална интелигентност
С приближаването на деня на презентирането тези хора стават нервни, притеснени, загубват апетит, имат проблеми със съня и като цяло се чувстват зле. Заради огромното притеснение и тяхната подготовка е лоша. Всеки път, когато започват да проиграват какво ще се случи, краят е ужасен и това ги прави още по- притеснени. В деня на презентацията, те се чувстват ужасно и това им личи. Началото на речта им е напрегната, а стомахът им е на топка, което все повече влошава нещата. Ако се вгледате в ръцете им, те ги притискат заради потенето или ги избърсват в дрехите си, гласът им трепери. В този момент, те се чувстват нервни и изключително притеснени. След известно време нервността им отшумява и изпитват силно облекчение. Но заради тревожността, не помнят доста неща от презентацията си, затова те често поглеждат бележките си. Презентацията не протича интригуващо, защото тези хора са прекалено напрегнати. След края на представянето забравят да благодарят на аудиторията си и сядат в публиката видимо облекчени, но разочаровани.
♦ Хора с висока емоционална интелигентност
По време на подготовката на своята презентация хората с висока ЕИ изпитват притеснение, но се стараят да се изправят срещу него като си подготвят материалите. Когато тяхното съзнание започва да възпроизвежда лоши мисли и неприятен край на събитието, те започват сами да се мотивират с положителни мисли. Точно заради спокойното им състояние, те разграничават кое е важното от ненужните детайли. Следователно тяхното представяне е много по- добро от това на хората с ниска ЕИ. В деня на презентирането тези личности са притеснени и леко разтревожени, но сами се убеждават, че това всъщност е нещо добро. Първите няколко минути от презентацията им те са нервни, но след това се успокояват. Успяват да внесат хумор в изказванията си, с което забавляват аудиторията и по- този начин придобиват по- голяма самоувереност. Този отклик на публиката ги кара да се отпуснат още повече. Именно заради комфорта, който са си създали в началото, нямат проблеми с паметта и от време на време поглеждат бележките си по- съвсем естествен начин.