Курт Левин бе един от най-ранните изследователи на промяната. Основният му модел за промяна в три стъпки постави основата на голяма част от съвременната теория за промяна. Всъщност високо оцененият осем-стъпков модел на Джон Котър е вероятно разширяване на първоначалната версия на Левин. Въпреки че моделът на Левин изглежда опростен в сравнение с последващите, това беше началото на развитието на управлението на промените. Сам по себе си моделът има ограничено практическо приложение сега, но е полезно да разберем историческото му влияние и значение.
Левин идентифицира простия си подход към промяната в своя документ от 1947 г. „Граници в груповата динамика“, който анализира редица групови поведения в сложни, математически детайли. Три-етапната структура, която той идентифицира, залага, че успешната промяна се постига чрез процес на:
- Размразяване;
- Промяна;
- Замръзване.
Размразяване /Unfreeze/
Хората са естествено устойчиви към промените и непознато. Именно тази първа стъпка на Левин, е предназначена да премахне или преодолее тази съпротива. Той твърди, че хората трябва да сменят навиците си и да бъдат принудени да разглеждат критичната ситуация и практики, за да могат те да видят проблемите и да разберат необходимостта от промяна. Това може да е трудно и може да изисква „катарзис“, за да се премахнат „предразсъдъците“.
„За да се отвори обвивката на самодоволството и самоуправството, понякога е необходимо да се създаде умишлено емоционално раздвижване.“
С други думи, за да започнете процес на промяна, трябва да започнете с разклащане на статуквото, така че хората да могат да виждат и приемат проблемите с текущото състояние на нещата.
Промяна
На този етап промяната се осъществява. Това ще включва определено ниво на хаос и катаклизми – цената, която трябва да се плати за трайна промяна. Първоначалните усилия, които изискват хората да се адаптират и усвоят нови умения, вероятно ще забавят организацията в началото, докато преходът не завърши. В зависимост от мащаба на промените, преходът може да бъде за дълъг период от време.
Замразяване /Freeze/
Този последен етап е този, който Левин определя като най-важен, като признава, че постигането на желано състояние не е достатъчна мярка за успеха на промяната. Въпреки краткосрочното подобрение, производителността може лесно да се върне към нивата преди промяна, ако не е подсилена и поддържана правилно. По този начин Левин твърди, че превръщането на промяната в постоянна трябва да бъде вградено в плана за промяна от самото начало. След като промяната е финализирана, е необходимо организирано усилване за „замразяване“ на новия начин на работа, за да се гарантира, че промяната е трайна и че хората не се изплъзват назад към по-познати навици.
Заключение
Курт Левин определя основната слабост в процесите на промяна с липса на внимание, произхождащо от човешкия фактор. Анализът на груповата динамика го кара да определи два значителни провала – преди и след прилагането на промяната: липса на подготовка и липса на последващи действия. След като нуждата от тези два елемента се изясни, мениджърите могат да се замислят за промяна.
Левин се счита за „баща на развитието на организацията“ и може би също може да бъде наречен баща на теорията за управление на промените.
За да научите повече за лиреството заповядайте на някое от нашите предстоящи обучения по “Мениджмънт и Лидерство”
https://mgacademy.bg/management-and-leadership/
Източници:
- Kurt Lewin, ‘Frontiers in Group Dynamics; Concept, Method and Reality in Social Science; Social Equilibria and Social Change’, Human Relations, Vol 1 (1947) pp 5-41.
- Ibid, p 35.
- Social Work Foot Prints, ‘Kurt Lewin – Father of Modern Social Psychology’ (2017). Available
